Основната цел на IP адресите (накратко IPs) е да гарантират, че данните, изпращани и получавани през интернет, стигат до правилното им предназначение. Всяко устройство в световната мрежа има IP адрес, който в известен смисъл не се различава много от пощенски адрес.
Например, когато въведете име на домейн в адресната лента на браузъра си, компютърът ви изпраща заявка към IP адреса на сървъра, който хоства уебсайта, който искате да посетите. Сървърът обработва заявката и изпраща поисканите данни на вашия IP адрес.
Без IP адресите компютърът ви нямаше да знае къде да изпраща заявките, а сървърът нямаше да знае кой очаква отговор.
Освен че насочват всеки един пакет данни в интернет, IP адресите служат и като идентификатори. Собствениците на уебсайтове и аналитичните програми ги използват, за да следят моделите на трафика, а системите за сигурност могат да използват IP адресите, за да установят и блокират източника на потенциална атака.
IP адресите са низове от числа, които служат като идентификатори за устройствата, свързани към компютърна мрежа. Всяко устройство има IP адрес, така че когато друг участник в мрежата иска да комуникира с него, знае къде точно да изпрати данните.
IPv4 е четвъртата версия на Интернет протокола, внедрена за първи път в началото на 80-те години. IPv4 адресите се състоят от четири числа, разделени с точки. Всяко число (освен първото) може да бъде между 0 и 255, което ни дава около 4,3 милиарда уникални адреса. Още през 90-те години започнахме да изчерпваме този запас, което наложи създаването на нова версия на Интернет протокола.
IPv6 е най-новата версия. Представена за първи път през 1995 г., основната ѝ цел е да реши проблема с изчерпването на неизползваните IPv4 адреси. IPv6 адресите се състоят от осем групи по четири шестнадесетични цифри, което осигурява потенциално неизчерпаем брой уникални адреси.
Типичната домашна или офис мрежа има един единствен публичен IP адрес. Той се предоставя от доставчика на интернет услуги (ISP), а мрежовият рутер/модем го използва, за да комуникира с другите устройства, свързани към интернет.
Частният IP адрес позволява сигурна връзка между устройствата, но само в рамките на затворена, частна мрежа.
IP адресът на вашето устройство не може да разкрие точното ви местоположение. Въпреки това той съдържа данни, свързани с града, в който се намирате в момента, и доставчика на интернет услуги (ISP), така че от IP адреса може да се получи приблизителна представа къде се намира човекът.
Напълно възможно е да скриете IP адреса си и да изглежда сякаш използвате устройство от друго местоположение. Двете най-често срещани опции за това са чрез прокси сървър или чрез използване на виртуална частна мрежа (VPN).